Хапване, пийване – тези три неща

Дори да не ти се иска, дори да не си гладен, просто няма как да не се впечатлиш!

Мястото е малко, което според мен е плюс, но за сметка на това тук хората буквално мечтаят с храната. Експероментират, пробват, украсяват и просто ….. мечтаят!

Далеч съм от мисълта, че това е най-доброто място наоколо, но начина по който нещата се случват тук, направо вдъхновява!

 
Паста с патешки сърца. 

Изглежда като да имаме поредните жилави късчета сърчица и т.н. Не ! Тези които са готвили патешки сърца знаят колко е деликатен момента с тях. Аха и леко се втърдяват. Не че не са вкусни и така.  Тук обаче бях направо поразен от тяхната крехкост! Това бяха топящи се малки парченца, които направо те вдъхновяват да мечтаеш. Цялото това удоволствие беше деликатно заготвено в изключително лек сметанов сос с фъстъци. Фантастика както бих казали русите.

Междувременно, като един лакомник, бях решил, че само една паста няма да стигне за предварително планираният лек обяд, затова си поръчах паштет.

  

Донесоха ми ето тази фантазия, която всъщност ме вдъхнови да си напиша репортчето за това уникално местенце.

Всъщност тук за пръв път се замислих, откъде аджеба тези хора, поставени при това в ембарго, успяват да се снабдяват с всякакви знайни и незнайни видове бира?

 

Това е поредната крафтова белгийска напитка. Ароматна, ефирно горчива, на ръба да раздразни небцето сладост, не особено газирана напитка. Точно за целта – лек следобеден закуско обяд.

За десерт ….. каквото и да си поръча човек, няма да сбърка. Нещата и тук се леят в невероятни тонове и краски, а за вкусовете, които буквално приятно режат сетивата и карат мисълта да пътува, търсеща подходящи описания, няма смисъл да се говори, трябва да се опита!  

Натрошено брауни с топки шоколад и сметана. Единственото за коете съжалявах е, че нямам повече обем, за да мога да погълна още няколко. 

А след лек обяд, следва кафе с……лек десерт. 

 

Фантазия от натрошени бисквити и ядки с една идея лют пипер…. в подобни моментни имам 2 вариянта, задрямваш от удоволствие или се заравяш в мисли кое какво е и какъв вкус дава.

При всички случаи удоволствието е наистина огромно, а спомените ярки и досега.

Прословутият финландски минимализъм те поема от първият момент и не те изпуска.

Чесно казано, никога няма да забравя някоолкото пъти в които съм пребивавал тук! Със сигурност ми харесва да се разхождам наоколо, мислейки си за това как ли би изглеждало всичко наоколо, ако беше слънчево 🙂 а всъщност съм присъствал на няколко слънчеви дни. И да това наистина е едно от местата на които когато е слънчево, хората спират да се движат и започват да се радват на времето. Това е което ние не правим за съжаление.

Тук обаче, обичайното време е сиво, мрачно и облачно…

Това разбира се не ни лишава от удоволствията, които можем да си позволим, доколкото можем да си го позволим. Лека препратка, че една наливна бира от хитрите 0,4l струва около 7€! 

И не само заради времето, езика, цените и прочее интересни подробности, личното ми усещане е, че Финландия е за финландците. Имат такива интересни, необясними подробности, като отношения с непознати, порядки и т.н. леки битовизми, подредба на спирката на градския транспорт, табелите за паркиране и разделното събиране на боклук, които за нас, хората от юг са тооооолкова далечни, че чак невъзможни….

Храната, тук искам да направя огроооомна пауза, защото нищо отличително не се сещам хехехехех.

Изключая, че всичко е много добре подредено, включително и в храната. Без особенно разточителство. Обяснимо, тук е пълно с приятни, не особенно различни местенца, кафенета, малки барчета и ресторанти, които предлагат по 2-3-4 неща за хапване, както и няколко вида кафе, както и неизменното американо/филтърно. По това , което забелязвам, финландците си падат по еспресото. Но така или иначе в такива приятни, определено направени с вкус места, няма как да сбъркаш с кафето, дори да си поръчаш нещо необичайно, като лате, макиато или някой от сладките напитки на кафеена основа, които на различните места се наричат различно.

Ние се забихме в малко кафене, което както и повечето подобни, сами си приготвят освен кафето и всичко, което предлагат. Тук буквално миришеше на хубава закуска, а девойката със студени сиво сини очи, говореше идеален английски. 

  
  

Ирина не се сдържа с едно лате, изглежда доста обикновено и огромно като доза, не че аз не изпих 3 къси еспресо с мляко хехехех

  

Супер обикновен сандвич с моцарела и ужким пикантен салам. Всъщност тук е меката на изкуствените храни. Изключая рибите и месото.
 

А на марината в импровизираните сергийки предлагат риби, зеленчуци и бира.   
Филе от сьомга….what else 🙂

   
А на това се натъкнахме, точно след като си получихме тикета за 60€ за неправилно паркиране. Въпреки че се въртях 30 мин. за да си намеря място, подходящо според мен, спирайки на улица на която имаше 4 различни знака през 10 метра, мдааааа

 

Enjoy, и внимавайте с паркирането в Хелзинки!

Авейро!!!

Няма такова градче! 

Някак толкова много ми допадна, че се оказва едно от най-знаменателните места на които съм бил!

Красив и…..направо нарисуван град с такава приятна атмосфера ….. иска ми се да избягам от клишетата, но направо ми е невъзможно…! 

Най-горещо препоръчвам!

Когато бях в началото на бледата ми кариера на пътник/пътешественик, често ми се е случвало да си представям, че съм жител на определени места. Сега, няколко години по късно, вече трудно влизам в роля, но искренно ми се прииска да остана и заживея тук. Сред тази идилия, нарисувана сякаш от някой артист, пак забих с клишета хехехехех, просто си представих, че съм местен и ми е възможно да се мотая по местните малки улички, пълни с някакви далечни спомени, в които и аз съм участвал…. 

Красота! За цялото преживяване спомогнаха и невероятно гостоприемните местни хора. Запознахме се с всички до които имахме някакъв допир – гондолиери, готвачи, сервитьори и собственици на кръчми, които посетихме. Просто приказка!

Хапнахме в малка кръчма на брега на един от каналите, препоръчана ни от нашите нови приятели гондолиери. Тук опитахме и една от най-титулованите испански бири. Гарнирана с местна ципура ммммм.

  
  

Имахме представител и на телешкото съсловие хехехе. Идеално приготвен, прост и вкусен.

  
    

Пристигайки в Порто се натъкнах на едно…..малко супербокче с местен тютюн.
  

Вечерта пробвахме специалитет от дреболии, основно шкембе, с бобче мммммм

Имаше интересна история, за това как по време на някоя от поредните войни, войската събрала цялото налично месо, осолила го и тръгнала на поход. Така в града останали само дреболии и остатъци от които се зародило това ядене.
  

Тук за пръв път пробвахме и местният вариант на францезинята. Това е едно от най-тежките яденета, които може да се опита в Португалия. На практика, няколко вида месо – шунка, свински пържолки, увити в кашкавалче и цялото това доволно удавено в сос.

  

Порто е един голям и същевременно уникално интересен град. Пълен с множество малки улички с приятни местенца, задушевни и много уютни. Успяхме да посетим някой особенно интересни местенца, както и една от новопостроените винарни, че даже си закупихме по шише порто.

На път за Лисабон спряхме на огромен плаж, със съответната история – най-големите вълни измерени по португалското атлантическо крайбрежие.

  

Там успях да се топна в леко хладният океан. Осъзнавайки, че всъщност доста съм се калил от живота на север хехехехех

Хапнахме голям лаврак с леки гарнитури и ….. бира.
 

Следваща спирка Лисабон.