По път към Коимбра, спряхме накъде около Портимао. Само за да прихапнем хехехе.
Реших да заложа на телешкото месо. Както един приятел казва – вратна свинска с пържени картофки, няма как да сбъркаш. Тук със сигурност не сбърках хехе, а може би бях по гладен. Останалите от групата се подкрепиха с желязо-риби. Обикновено на път не пия, но това телешко просто си заслужи биричката….мдааа.
Коимбра ни посрещна с лек дъжд, след Питер няма как да ни уплаши.
Вечерта за пръв път сбъркахме с ресторанта или може би просто се доверихме на туристическите „пътечки“. А като се замисля, бяхме прегладнели и не ни се обикаляше, затова се доверихме на туристически описания.
Тук за пръв път се сблъскахме с традиционното бакалао. Бяла, доста мазна риба.
Аз пробвах бакалао кълцано с картофи и лук. Не беше толкова лошо, но си личеше, че не са вложили кой знае колко.
Другите от групата пробваха различните видове бакалао. По-скоро неуспешни опити да се нахраним с нещо толкова традиционно и типично. Или просто ресторантът беше за туристи, прекалено претупано и не особенно вкусно приготвени ястия. Не случайно след това никъде не пробвахме повече прословутото бакалао.
Единствено печените картофи бяха на ниво, но това ако го сбъркаш, явно не ти е призвание да готвиш хехех.
За сметка на това се натъкнахме на странен клуб, църква, в който имаше фадо концерт. Атмосферата беше супер задушевна, а лекия, на моменти не толкова, плач на певецът беше меко казано грабващ и затрогващ. Мнооого мъка, любов, тъга и пак любов има в тази музика.
На другият ден времето беше чудно. Ние съответно намерихме идеално кафене с вкусни сандвичи и традиционните десерти. Пащеиш – това всъщност е най-известния португалски десерт. Има го навсякъде, като почти няма разлики в различните региони. Разбира се, най-вкусният пащейш е в Белем. По-късно имахме възможност да се убедим лично в това.
Пащейш- това е кошничка от бутер тесто с особенно приятен крем, който е подобен на карамела.
След този особенно приятен ден в Коимбра, се отправихме към следващата точка – Порто.
