Хапване, пийване – тези три неща

Хокеен сбор(лагер) 🙂

Уникално преживяване, вече втора година подред. А чесно да си кажа, ако имам възможност бих идвал всяка година, поне веднъж.

Далеч от представата за стандартно прекарване с няколко момчета, ще кажа, че за втори пореден път се потопих изцяло в спортните преживявания. Ежедневни 6 часови тренировки, огромни, за мен поне, натоварвания, 3 ч. на ден лед, спортни игри, фитнес занимания, стречинг.

Базата в града, а и другите, които успях да видя тук в Беларус са буквално без никакви забележки. Неслучайно голям брой от КХЛ отборите предпочитат да провеждат своята подготовка именно тук в Беларус.            

Съблекалнята, малко преди да я напуснем за последно. Най-приятното е, че на снимка не се усеща аромата 🙂  
Всичко разбира се е под егидата на д-ря Лукашенко 🙂 Президентски спортен клуб, президентска програма за развитие на спорта и т.н.

Успях да посетя и Минск, ей така без цел, просто за разнообразие, а чесно да си кажа и за да си почина малко. На 7 ден, въобще не ми беше до никакви спортни занимания 🙂

Двореца на Лукашенко. Почти в центъра на Минск. Без коментар.

 

Минск не впечатлява особенно с някакви уникални сгради или архитектура, но за сметка на това е уникално чисто, навсякъде!

  
  

Аз и Пушкин 🙂
  

Така пък отчетох поредният си рожден ден 🙂

  
  
      
  
  
  
  
С леки напитки, малко хапване, много приятни декорации, почти по целият път от хотела до малкото кръчме в което се хранехме. И със задължителните торти, моите приятели хокеисти решили, че бг тортата се състои от жълти чушки, явно по липса на червени 🙂

  

След купона, задължителните хотелски преживявания по коридорите 🙂

  
   И така супер зареден, много изтощен и най-вече доволен с добро настроение и приятни спомени се завърнахме в Питер 🙂

Следващата година пак 🙂

Странно е да се завръщаш в миналото така силно!

Странни контрасти, бедни хора, лъскави комплекси, цветни и чисти градини, комунистически панели, свежи и украсени, дървени къщури, нови и лъскави спортни комплекси, големи реки, езера, потоци, детски площадки, смях…пияни хора…. 🙂
Въобще много цвят и интересни контрасти.
Храната не особенно разнообразна, подобна на руската, но с малки акценти. Тук се прекалява с друга зелена подправка – копър 🙂 добре, че не е кинза 🙂
Супи – борщ, солянка, пелменная. Ето това последното беше хита, според останалите от групата. Аз лично не съм огромен фен, въпреки истинската ми любов към пастата. 

Салати – всички бяха заляти обилно с сметана или майонеза. Имаше дори салати от кисели неща – зеле, краставици, друг зеленяк, които също бяха поляти с майонеза или сметана. Иначе стандартно граха беше в почти всички салати. Мен лично най-много ми допадна салата от няколко вида настъргани сирена, основно жълти, с майонеза. Един от вариантите беше и с орехи! 
Основните досущ като в Русия, панирани меса с настърган кашкавал отгоре. За гарнитура обичайната гречка, паста, ориз, картофи или пюре. 

 Десерти без особенни впечатления, типичният десерт се състои от сирники, това са руски произведения от панирана извара, гарнирани с сладко или кондензирано мляко.

Пиене – бири, няколко вида, най-известната Аливария.  

Вина …… убеден съм, че по тия ширини не е за вина 🙂 Водки – 100 вида, една от най-интересните Бульбаш. 

Странното е, че тук морс няма.

А повода да дойда тук беше хокеен лагер с школата в която се занимавам.

Огромните контрасти продължават 🙂

Нови комплекси почти във всяко градче. Града в който бяхме е около 20 хил. жители, а си имаше уникален, нов спортен комплекс с всички екстри.

Футболен стадион с изкуствена трева, лекоатлетическа писта и малки трибуни.

Многофункционална зала за няколко вида спорт.
  

Интересни места в Питер, колкото искаш. Нашата улица обаче е най-интересна 🙂

Това е поредният малък шедевр наоколо, който няма как да пропуснеш да си спомниш, ако някога си го посетил.

Всъщност мястото се откри сравнително скоро, в края на 2014.

Идеята беше да идваш да си пийваш кафе, чай и да четеш/споделяш книги с приятели и непознато. И до днес може да донесеш някоя книга, на която си се наситил например, да я оставиш на лавицата и да вземеш нещо, което ме си чел. Когато стартираха имаше буквално 3 кашона с книги, а сега навсякъде е са сложени рафтове които са отрупани с всевъзможни автори.

Интериора е точно толкова достатъчен, колкото и 6 ястия в менюто. Чесно казано единственото, в което могат да бъдат упрекнати „мислителите“ на това място е липсата на 10 вида бира 😉

Старта на деня обикновенно е сандвич, кафе и евентуален десерт.

 Когато става дума за обяд, тогава на помощ идват основните яденета и салатите. Тънки жулиени от телешко месо в палачинка и цялото това блаженно полегнало върху гречка…. Детайлно изпипан специалитет, който особенно ми харесва, заради съчетанието на чисто руските компоненти.

Завършека е с кафе, не поради липса на алтернативи, просто днес сме алтернативни 😉