Авейро!!!
Няма такова градче!
Някак толкова много ми допадна, че се оказва едно от най-знаменателните места на които съм бил!
Красив и…..направо нарисуван град с такава приятна атмосфера ….. иска ми се да избягам от клишетата, но направо ми е невъзможно…!
Най-горещо препоръчвам!
Когато бях в началото на бледата ми кариера на пътник/пътешественик, често ми се е случвало да си представям, че съм жител на определени места. Сега, няколко години по късно, вече трудно влизам в роля, но искренно ми се прииска да остана и заживея тук. Сред тази идилия, нарисувана сякаш от някой артист, пак забих с клишета хехехехех, просто си представих, че съм местен и ми е възможно да се мотая по местните малки улички, пълни с някакви далечни спомени, в които и аз съм участвал….
Красота! За цялото преживяване спомогнаха и невероятно гостоприемните местни хора. Запознахме се с всички до които имахме някакъв допир – гондолиери, готвачи, сервитьори и собственици на кръчми, които посетихме. Просто приказка!
Хапнахме в малка кръчма на брега на един от каналите, препоръчана ни от нашите нови приятели гондолиери. Тук опитахме и една от най-титулованите испански бири. Гарнирана с местна ципура ммммм.
Имахме представител и на телешкото съсловие хехехе. Идеално приготвен, прост и вкусен.
Пристигайки в Порто се натъкнах на едно…..малко супербокче с местен тютюн.
Вечерта пробвахме специалитет от дреболии, основно шкембе, с бобче мммммм
Имаше интересна история, за това как по време на някоя от поредните войни, войската събрала цялото налично месо, осолила го и тръгнала на поход. Така в града останали само дреболии и остатъци от които се зародило това ядене.
Тук за пръв път пробвахме и местният вариант на францезинята. Това е едно от най-тежките яденета, които може да се опита в Португалия. На практика, няколко вида месо – шунка, свински пържолки, увити в кашкавалче и цялото това доволно удавено в сос.
Порто е един голям и същевременно уникално интересен град. Пълен с множество малки улички с приятни местенца, задушевни и много уютни. Успяхме да посетим някой особенно интересни местенца, както и една от новопостроените винарни, че даже си закупихме по шише порто.
На път за Лисабон спряхме на огромен плаж, със съответната история – най-големите вълни измерени по португалското атлантическо крайбрежие.
Там успях да се топна в леко хладният океан. Осъзнавайки, че всъщност доста съм се калил от живота на север хехехехех
Хапнахме голям лаврак с леки гарнитури и ….. бира.
Следваща спирка Лисабон.