Ирина се научи да пита:
Искаш ли краката 🙂 демек, да те снимам ли в цял ръст или да вложа всичко от себе си 🙂 Като цяло е трудно да променяш навиците на хората. Или да ги накараш да видят нещата от твоя гледна точка. Разбира се, че е много лесно и разбираемо отстрани 🙂 Когато, обаче си в „проблема“, той обикновенно е нечий чужд 🙂
Отплеснах се, а исках да разкажа за едно място наречено – Череповец. Ударение на последна гласна. Най-вероятно, поредното изключение в езика. Чесно казано, няколко пъти съм споменавал на учителката ми, че Кирил и Мефоди, както ги наричат в Русия, не са измислили азбуката по този начин. Та никога не ми обясни, защо така са я забъркали. Или пък ние сме я забъркали? По вероятно все пак е, да не сме виновни ние, чисто географски сме по-близо до извора 🙂
Скоро бяхме с приятел в Питер и там си намерихме оригинален узбек, не особенно трудна задача, който правеше оригинални шашлици 🙂 Абе всичко му беше оригинално, включително и начина по който се запознахме. Беше „леко“ подпийнал, а мен ми се пиеше бира, незнам защо, по някаква причина ми се допи, обикновенно не ми се случва 🙂 Та спрях при него, той ми даде пивото, след което започна час по час да ме навестява почти до масата. Аз бях с очила и когато забелязах, че човека ме гледа настоятелно, ги свалих за да не изглежда невъзпитано, и попитах на какво дължа вниманието. Той ми каза, че имал приятел в Узбекистан, който много приличал на мен. Дотук добре, човекът там се занимавал с всичко, бил дори каскадьор и моторист. Почувствах се звезда, но той продължи с покъртителната история на неговият приятел. Няма да влизам в подробности, само ще маркирам, че човека в един момент от житейският си път карал камион с бетон заедно с брат си, който не приличал на мен. И така, един ден пътувайки двамата се обърнали барабар с камиона с бетон и починали. Ей така изведнъж ме свали на земята, като се замисля, бих предпочел да не бях чувал края на историята 🙂
Както и да е с моят приятел стигнахме единодушно до заключението, че узбеките ги владеят шашлиците 🙂 А в Череповец се убедих, че умеят и другите яденета. Например супи.
Агнешка, леко пикантна, както се изрази Ирина : като телешко варено, но с агне 🙂 
Аз пробвах традиционна с телешко, идеална, малко по на дребно го обичам зеленчука 🙂
Разбира се, че ще пробваме и шашликът на местния мастър 🙂
Телето беше много приятно подправено 🙂 А в добавка имаше нещо като съвременна лютеница, по-скоро доматено пюре с подправки. Ставаааа 🙂
А люля кебапа, имам подозрението, че при узбеките идва с раждането и е толкова добре отработен, че няма смисъл да се пита дали е хубав 🙂
Големият хит, обаче беше чубан салатата. Нееее, не е тази която ние знаем. Това е топла салата, разбирай печени на скара, патладжан, червени чушки и домат. Подправени с чесън и малко зелено 🙂
Браво! 
Оставам с приятни спомени и фанелка на Северстал 🙂
Само СКА 🙂