Мястото отново е Питер, там където има толкова много….от всичко. Когато се намираш на една от поредните забележителности, а именно университетският мост, който освен че е най-тесният тук, пред теб се разтваря страхотна гледка. Така ми се ще да съм художник, или поне фотограф, за да мога да предам гледката 🙂
Намирам се на гърба на Казански събор, едно уникално място, между така прословутите му колони се вижда паметника на генерал Кутузов. Над колонадата се извисява купола на прословутата Зингер. А в далечината блестят разноцветните мозайки на „Спас на крови“, още една от съвсем уникалните църкви/храмове. Пълна с няколко хиляди кв. метра мозайки, тази уникална църква в годините е била какво ли не, дори склад. И онези другари, след 17та година……добре, че не са я разграбили цялата….
Мисля си, колко ли от всички известни хора посещавали Питер, са минавали и са се радвали на тази гледка…. В този град всичко мирише на история, всичко има заряд. А когато се сетя за онези хорица, които са властвали след 1917, направо ми се къса сърцето…..
Да минем към това за което бяхме дошли.
От опита си в Бг знам, че около университети не е особенно добре да се консумира каквото и да е.
Винаги съм знаел, че около университети, не е добре да се консумира каквото и да е, освен алкохол и сандвичи. Е, около СПБ икономически у-тет просто гъмжи от приятни и интересни места на които, освен да пиеш кафе или чай можеш да вкусиш доста приятна, макар и обикновена кухня. Ще поясня, че руснаците особенно си падат по меса и не само, които са залети с някакви сосове и после заедно с кашкавал са запечени. Идеална комбинация за изгладнели хора 🙂 като си представим, че цялото това изобилие е със доста прилични цени.
Като подготовката за основното хапване, дължим на прегладнелите си сетива, поне една салата. 
